„НЕ БРАНИТЕ ВЫ МУЗУ МОЮ...”
Алексей Максимович Пешков/ Максим Горький (1868-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ РУГАЙТЕ МОЯТА МУЗА
Мойта муза, с която горя,
не ругайте, друг стих не лелея,
не за минало песни аз пея,
а за бъдното химни творя.
В тези простички песнички пях
и стремежи към светлото дишам.
Отнесете се дружески с тях
и към мен – самоукия пишещ.
Нявга в моята песен звучи
тиха болка и горест дълбока;
може вашият дух да смегчи
стон и ропот в душата самотна.
Мойта муза не срещайте вий
невнимателно и безучастно.
В тоз живот и болнав, и нещастен
пея химни за бъдните дни.
Ударения
НЕ РУГАЙТЕ МОЯТА МУЗА
МОйта мУза, с коЯто горЯ,
не ругАйте, друг стИх не лелЕя,
не за мИнало пЕсни аз пЕя,
а за бЪдното хИмни творЯ.
В тЕзи прОстички пЕснички пЯх
и стремЕжи към свЕтлото дИшам.
ОтнесЕте се дрУжески с тЯх
и към мЕн – самоУкия пИшешт.
НЯвга в мОята пЕсен звучИ
тИха бОлка и гОрест дълбОка;
мОже вАшият дУх да смегчИ
стОн и рОпот в душАта самОтна.
МОйта мУза не срЕштайте вИй
невнимАтелно и безучАстно.
В тОз живОт и болнАв, и нештАстен
пЕя хИмни за бЪдните днИ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Горький
НЕ БРАНИТЕ ВЫ МУЗУ МОЮ...
Не браните вы музу мою,
Я другой и не знал, и не знаю,
Не минувшему песнь я слагаю,
А грядущему гимны пою.
В незатейливой песне моей
Я пою о стремлении к свету,
Отнеситесь по-дружески к ней
И ко мне, самоучке-поэту.
Пусть порой моя песнь прозвучит
Тихой грустью, тоскою глубокой;
Может быть, вашу душу смягчит
Стон и ропот души одинокой.
Не встречайте же музу мою
Невнимательно и безучастно;
В этой жизни, больной и несчастной,
Я грядущему гимны пою.
---------------
Руският писател, драматург и публицист Максим Горки (Алексей Максимович Пешков – Максим Горький) е роден на 16/28 март 1868 г. в гр. Канавино, Нижниновгородска област. От 1902 до 1921 г. оглавява издателствата „Знание”, „Парус” и „Всемирная литература”. След 1922 г. живее в чужбина, през 1932 г. се връща в СССР. В цялото си творчество писателят ратува за свободата и свободния морал на обикновения човек и оказва голямо влияние за формирането на идейно-естетическите принципи на съветската литература и социалистическия реализъм. Автор е на романите „Фома Гордеев” (1899 г.), „Трое” (1901 г.), „Мать” (1906 г.), „Жизнь Матвея Кожемякина” (1911 г.), „Детство” (1913), „В людях” (1916 г.), „Мои университеты” (1922 г.), „Дело Артамоновых” (1925 г.), „Жизнь Клима Самгина” (1936 г.), на повестите „Горемыка Павел” (1894 г.), „Жизнь ненужного человека” (1908 г.), „Исповедь” (1908 г.), „Лето” (1909 г.), „Городок Окуров” (1909 г.), „На краю Земли” (1929 г.), на пиесите „Мещане” (1901 г.), „На дне” (1902 г.), „Дачники” (1904 г.), „Дети солнца” (1905 г.), „Варвары” (1905 г.), „Враги” (1906 г.), „Последние” (1908 г.), „Чудаки” (1910 г.), „Дети” (1910 г.), „Васса Железнова” (1910 г.), „Зыковы” (1913 г.), „Фальшивая монета” (1913 г.), „Старик” (1915 г.), „Сомов и другие” (1930 г.), „Егор Булычов и другие” (1931 г.), „Достигаев и другие” (1932 г.), на десетки книги с разкази и публицистика. От 1928 до 1930 г. излизат негови събрани съчинения в 24 тома. След 1918 г. пет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 18 юни 1936 г. в гр. Горки, Московска област.